Допустимите предели
протойерей Василий Шаган
Ако погледнем човека в дълбочина, ще видим нещо, което е повече от очите, косите, кожата и цялата му физика, нещо повече от неговите маниери и поведение, и повече от неговия ум, сърце и цялата душевност. Трябва ли да видим неговата същност, да осъзнаем неговата пълнота, да приемем неговото богоподобие и святост, за разберем, че абортът и абортивната контепция са абсолютно недопустими, защото са убийство.
Впрочем, какво е човешката цялост и пълнота?
Темата за аборта и допустимата контрацепция открива няколко въпроса, които на пръв поглед нямат до общо с нея. Това са бракът и неговата цел, половите отношения в брака, а също така и раждането на деца и свързаните с него отговорности.
Светостта или идеалът на брака се определя като сливане на мъжа и жената в едно цяло. С други думи целта на брака е брачното единство, т. е. самият брак. Сексуалните отношения или половата любов се явяват плод на любовта и вярата в брака. Раждането на деца е само част от брака. То е плод на любовта, общението и единството и в никакъв случай не е неговата основна цел и смисъл. Не можем да приемем твърдението, че раждането е програмирано от Бога и се случва само по Негова воля без волята на мъжа и жената; както и другото твърдението, че раждането става само по желание на родителите. Децата често се раждат и извън брака, а понякога дори когато родителите са женени, децата могат да бъдат нежелани.
Митрополит Антоний Сурожки казва: "В брак не встъпват, за да имат деца, в брак встъпват, за да дадат вот на взаимната любов." В брачното единство човек проявява като личност, когато излизайки от своите егоизъм, себичност и затвореност, той разширява, допълва своята личност. Трудно е да излезеш зад границите на ето "Аз", което много често прилича на стружка, обвита около нищо, и да тръгнеш към другия. А целта на брака е съвършено единение в любов и във вяра. Тази вяра звучи като " вярвам в теб, ти можеш, ти ще бъдеш, доверявам ти се, искам те". Такива отношения се градят на желанието да излезеш зад границите на стружката. Да споделиш себе си с другия и да бъдеш готов да дадеш вот на нов човек.
Но бракът не е подарък, който млада двойка получава на венчавка в църквата или при подписването в общината. Бракът е процес и резултат, той е причина и следствие. Бракът е труд, изискващ всекидневни усилия от двете страни, които никога не са достатъчни. Той много бавно се изгражда -доверието между двамата и тяхната готовност да родят дете често не се появяват отведнъж.
В реалността се сблъскваме с няколко съвсем конкретни ситуации. Какво да прави двойка, когато един или двамата партньори все още не са готови за деца? От друга страна, има двойки, които вече имат деца и не желаят повече да раждат по най-различни съществени или несъществени причини. Излиза наяве извечният въпрос - какво сексуално поведение би следвало да имат хора, които не искат в момента да раждат деца. Ако някой каже, че сред вярващите няма такива, то ще е чиста проба лукавство.
А светът наоколо предлага на хората бързи, ефикасни и най-разнообразни решения по въпроса. Има цяла методология на контрацепцията, ако не си успял с контрацепция, може да си направиш аборт. Къде са вярващите в тази картина? Трябва ли да се откажат от всякаква контрацепция и изцяло да се оставят на Божията воля и на случая или пък да се въздържат от сексуални отношения, както често им се предлага в църквата.
За да отговорим на тези въпроси, трябва най-напред да си обясним значението на сексуалните отношения в брака. Ако разсъждаваме по- върхностно, ще видим в тях единствено нещо плътско - нещо лошо, животинско и с това най-малко ще се обявим против Бога, който е завещал да се множим и да изпълваме Земята. Как ще стане това, ако не чрез плътски отношения между мъжа и жената? За съжаление, много от нас страдат от подобно изопачено мислене. Наше благо е да намерим духовно измерение на полова любов, защото тя е възможност двамата да общуват в цялата пълнота.
Нашата полова принадлежност се определя не само по външните различни качества. Мъжът и жената в дълбочината си носят различни душевни характеристики и особености. Единението им може и би трябвало да доведе до съвършена пълнота в брака - до целомъдрие. Това особено проличава по време на венчанието, когато ние се молим Бог да ни дари целомъдрие. Но защо целомъдрие, добродетел, която достатъчно често споменаваме и която обикновено разбираме като полово въздържание, въпреки че то е единство, цялост, пълнота, отношение на душата и тялото на мъжа и жената в брака. В същата служба на венчанието молим Бог да ни дари заедно с целомъдрието възможност да видим "чада от своите чада", т.е. да благослови продължение на нашия род.
Целомъдрието е вътрешно състояние, плод на брачно общение, независимо дали касае хората в брака или извън брака, в църквата или извън нея, монаси или миряни. Истинската цялост и мъдрост, т. е целомъдрието се придобиват в общението, основано на съвкупността на душа и тяло, на духовно и материално. Разбира се, целомъдрието може да се гради и чрез въздържание от плътски отношения и удоволствия. Но въздържанието преди всичко, както и всяко духовно дело, е подвиг. Подвиг, който сближава, премахвайки всякакви прегради. Чрез въздържание човек може да израсне до целомъдрено общение, така както Христос общува с Църквата. Но когато говорим за сексуалните отношения, те трябва да прераснат в полова любов, а тя да роди целомъдрие в брака, когато двамата съпрузи ще общуват не само телом, но и духом.
Когато съпрузите имат пълно доверие и любов помежду си, те се гледат с други очи, не плътски. Те не се "консумират" един друг и естествените им чувства не служат за укротяване на така наречения полов нагон, те допълват и препълват любовта. Чувствата са целомъдрени, ако в тях има пълнота, сигурност и отговорност, т. е. някакъв обозрим завършек, определена цел и яснота във взаимното постигане на целта. Всичко това се постига в брачното единство в желанието да бъдат, и то да бъдат завинаги заедно и в съзнанието, че са едно. По тази причина извънбрачните отношения или така наречените съжителства на семейни начала са рисковани и греховни, там не виждаме ни сигурност, ни отговорност.
За да уловим чувствения момент на брачното целомъдрие, можем да си спомним поведението на Адам и Ева след грехопадението. Между тях се случи нещо необикновено, на което ние много често гледаме повърхностно. Те се видяха голи и се засрамиха от своята голота, понеже предавайки един другиго, изгубиха своето целомъдрено единство. Прекъснаха своята връзка с Бога и своята вяра един в друг. А ние, всеки в своето семейство, вървим по пътя на възстановяването на тази връзка.
Когато говорим за брака и раждането на децата, първо трябва да си признаем, че това са две различни неща. Желанието да се оженим изобщо не е свързано с желанието да си родим деца. То е желание да срещнем човек, в единството с когото да видим себе си и своя живот. Желанието да споделим живота си с някого е предизвикано от нашата самота. Бог видял, че Адам е
сам и го избавил от тази самота, като му дал Ева, а в нея Адам разпознал "плът от своята плът", т.е самия себе си. Този акт няма нищо общо с раждането на деца. Той е свързан с брака, когато човек достига такава зрелост, че вече не може да остава сам в своята недовършеност и недостатъчност.
Раждането на деца в брака носи творческото начало на човека, който така става съучастник в делото на истинския Творец. Мъжът и жената в своята свобода и взаимно съгласие зачеват и раждат деца - без тяхната воля това не може да се случи. Това е основата на свободно и творческо родителство, което никой не може да наруши. Така началото на човешкия живот произтича от човешката воля и от волята Божия, понеже Той е истинският Творец и животодавец. И ние, когато искаме или не искаме да родим дете, трябва да се опитаме да чуем волята на нашия Бог.
А сега да отговорим конкретно на въпроса - какви сексуални отношения да имат двойките, които в момента не желаят да раждат деца? Можем да кажем - чисти, истински, откровени, без никакъв страх, но това няма да е достатъчно. Половата любов не е само акт за зачеване. Тя е съвършен образ на нашето общение в брака. Но тъй като от нея се раждат деца, ние не винаги сме готови отговорно да подхождаме към сексуалните си отношения. В същото време не можем безрезервно да използваме противозачатъчни средства, защото голяма част от тях носят абортивен характер, тук трябва да внимаваме. Въздържанието е добро средство, но можем ли да се лишаваме един от друг?
По-добре е да се учим да обичаме деца и да даряваме живот, като се лишаваме от комфорта и мнимото си благополучие. Да си признаем, че егоизмът ни е основната пречка в този избор. Нека да внимаваме, понеже зачатието е потвърден израз на божествената воля, а не само резултат на нашето решение и избор. Когато мъдро и отговорно оформяме нашите брачни сексуални отношения, ще намерим правилни начини за предпазване от нежелана бременност, но нека да планираме своето семейство в съгласие с Бога, без да упорстваме и без да отхвърляме Неговата воля. Тогава няма да ни е страх от децата. Бог заедно с нас ще мисли за тях.
Спомням си за една майка, която беше бременна от чужд мъж, когото обичаше. Въпреки усилията на нейните роднини и приятели, които я молиха да махне това дете, въпреки нейните постоянни съмнения за своето бъдеще, именно майчинската любов към детето и любовта й към бащата на това дете, а също и съзнанието на своята свобода станаха причина тя да роди. Тя имаше смелост да отговаря за своите постъпки и това беше началото на нейния нов живот.
из списание Среща, брой 3, година 2006, град Варна
|