Нашите деца не искат да четат. В България расте нечетящо поколение. Загрижени родители констатират факта, че четенето се е превърнало за децата в продължение на училищните занимания. Те не изпитват никакво удоволствие от него и четат много рядко, тук-там закачайки нещо от училищната програма. А пък никой не оспорва това, че всяко семейство мечтае да научи децата си на любов към книгите. Не е тайна, че децата, които обичат да четат, имат повече успехи в училището. На такива деца лесно се отдават всички дисциплини, особено хуманитарните. Те имат добре развита реч и образно мислене, притежават навик да четат гладко и осмислено, умеят бързо да схващат
въпроса или задачата от помагалото. Не допускат грешките, които много често правят децата по причина на невнимателно прочитане на задачата. Почти винаги те се стремят да получат и получават висше образование. Книгата не е само източник на знанията, тя възпитава и формира съзнанието.
Да "извадим" от книгата знания, да я "преживеем", да се сприятелим с героите й - задачка не от лесните. Психолози твърдят, че за тази цел дясното полукълбо на мозъка на детето трябва да е добре развито, защото то отговаря за емоционалната сфера. А доста често се наблюдава друга картинка - съвременната система на образованието основно е насочена да развива логическото мислене. Така се получава, че детето и да чете книга, няма как да я разбере и да преживее това, което е описано в нея. И четенето се превръща в абсолютно безполезно занимание, което не носи нищо ново: Много по-лесно е детето да си пусне компютър или телевизор или просто да се мотае по улиците, там картинките са живи.
Сега, за да постъпи в училището, детето трябва вече да познава буквите, желателно е да може да чете и да преразказва със свои думи прочетеното. Все повече родителите си задават въпроса, как да развият любовта към четенето в децата си. Защо детето предпочита да гледа анимации или детски филми, да играе компютърни игри, вместо да чете интересни илюстрирани книжки, купени от грижливите родители?
Първа трудност
Първо, отначало на детето просто му е трудно и не му е интересно да чете. То още не си е сформирало така нареченото "ейдетично " четене, при което прочитането на думата предизвиква в съзнанието съответстваща вътрешна картинка. Когато детето тепърва се учи да чете, то изцяло е погълнато от техническата страна на процеса - то разпознава букви, срича и после събира думичките. Ден след ден, подобрявайки техниката на четене и ориентирайки се по илюстрациите в книжката, започва да си предсавя картините, описани там. Но този процес е много дълъг и никак не е лесен. Той изисква от детето търпение и концентрираност (усидчивост), Разбира се, къде къде е по-лесно за детето да консумира екранната продукция. И като резултат повечето деца по всякакъв начин се отказват от четене, формирайки така магическия кръг -малко четат, техниката на четене и "ейдетичното" четене не се развиват, това занимание продължава да е скучно за тях и те четат още по-малко, защото се отдават на други забавления.
За да стимулираме малките деца да четат, е задължително всекидневно да му четем наглас. Приключенията на Мечо Пух и Карлсон научават детето да свързва думички с възникващи в съзнанието му образи, то се учи да си предсавя това, което му чете възрастният и така си развива фантазията. Освен това, книжовната реч учи детето грамотно да си излага мислите, формира чувство за езика. То, отбележете си най-внимателно, свиква да слуша другия - да внимава и да го разбира. И това е един от отговорите на въпроса
"Защо не ни слушат децата?1' Ако вие постоянно четете на детето наглас, така с времето то усвоява логическата структура на произведението: начало, развитие на сюжета, край, т.е. развива логическото си мислене. Психологията отчита, че детето, на което всекидневно четат наглас, задава по книгите 10-15 хиляди въпроса годишно и получава горе-долу толкова отговори. Съответно, колкото повече четете на детето си наглас, толкова по-добре то се развива и толкова по-богата представа ще има за обкръжаващия го свят.
Когато, по ваше мнение, детето вече е готово да чете самостоятелно, не го оставяйте съвсем само с книгата. Постоянно обсъждайте, слушайте какво чете. Свързвайте прочетеното с живота му и като цяло с живата на вашето семейство. Можете заедно да нарисувате илюстрациите към книгата, да обсъдите постъпките на героите, да измислите продължението на любимата приказка.
Втора трудност
Децата от предучилищна възраст основно са далекогледи и в процеса на четене очите им много се натоварват, на тях им е трудно продължително да четат от близко разстояние. Напълно оптическата система на окото се формира чак към 7-8 години. За да се улесни за детето възприятието на текста и да не се развали зрението, подбирайте книгите по следните правила:
& Книгата задължително трябва да е от бяла хартия, буквите трябва добре да изпъкват с контрастния черен цвят.
& Шрифтът да е ясен, четлив, с ясни интервали между буквите, без декоративни приумици.
& Буквите да са достатъчно големи, оптималната височина е 3 - 4 мм.
& Редовете да не се сливат.
л$ Добре е илюстрациите в книгата да се разполагат отгоре или встрани от текста - подобно разположение най-малко разсейва детето в процеса на четенето.
& Илюстрациите не трябва да са мрачни, некрасиви или прекалено опростени. Това е особено важно за най-малките - интересът към книгата може да се появи при разглеждането на едри пъстри картинки и четенето на малък съпроводителен текст към тях,
Дали ще чете детето, или няма, на 99% това зависи от родителите. Според последните проучвания, децата трябва да свикват с книгата, още докато са съвсем малки, даже и пеленачета.
Обикновено четящи деца растат в семействата, където има четящи родители. Децата винаги се ориентират по опита и поведението на домашните. Затова, ако вие, прибирайки се вкъщи вечерта, сядате пред телевизора или компютъра, то и детето ви ще предпочита подобен начин на свободно прекарване на времето си. Важно е в дома ви да има много книги и децата да имат собствен шкаф за
детски книги, които ще бъдат леснодостъпни за изучаване, разглеждане или просто за игра. Хубаво е да купувате нови книги заедно с децата. Често атмосферата на книжарниците им прави незабравимо
впечатление. Позволете му понякога само да си
избере книга. Въпреки че изборът ще е направен по картинката на обложката, у детето ще се появи съзнанието на
самостоятелен избор на занимание, което му е интересно, т.е.четенето.
Никога не е късно,
Не бива да правите трагедия и да се отчайвате от факта, че детето ви не чете. Възможно е, то още да не е срещнало
"своята" книга. Тя задължително ще се намери. Ако забелязвате, че детето ви повече харесва истории за животни, заедно с него търсете точно такива книжки. Четете ги заедно с него.
Това е добър начин, но понякога не действа. Синът ми с удоволствие слушаше как чета аз, но самичък не искаше в никакъв случай - докато не срещна "своята" книга. Купих му "Емил от Льонеберя" от Астрид Линдгрен.
Помнете, че от това, какви книги и колко чете детето ви, много зависи какъв човек ще порасне,
Методи:
Метод - "Нямам време". Този метод подхожда на детето, което чете вече достатъчно свободно, но не обича да го прави. Вземете книжка с изключите л ~ интересен сюжет и почнете на му я четете наглас, на най-интересното място спрете. Всички в семейството се уговаряте, че нямате никакво време да продъл-1те четенето. Тогава детето хваща книгата само. Задължително похвалете детето пак четете заедно с него на принципа "първо ти един ред, а после и аз два реда". ? Метод на детския психолог Искра Даунис. Един прекрасен ден детето се събужда и на-1ра под възглавницата писмо от Карлсон, където в два реда той съобщава, че иска да се сприятелят и подаръкът от него се намира еди-къде си...На следващата сутрин - пак едно писмо с горе-долу следния текст: "Исках да ти оставя билети за театър, но видях как дърпаш котката за опашката и тя пищеше. Във връзка с това театърът се отлага." Всеки ден писмата стават по-дълги, а се четат по-бързо. Постепенно идва и удоволствието и радостта от четенето.
Метод - Ажиотаж. Разкажете за определена книга - как вие сами се увличахте по нея в детството си, как след прочитането й, ви се случиха просто невероятни неща - вие си намерихте приятел, съкровища или просто срещнахте крокодил на улицата - и малко (съвсем малко) разкажете сюжета. Този метод го изпробвах на сина ми с "Емил от Льонеберя". Честно разказвах как се карах със сестра ми коя от нас да я чете първа, защото в нея се разказвало за най-смешното момче на света. Казах, че това е любимата книжка на леля му и чичо му. Зашеметяващ резултат - грабна книгата и не я остави в продължение на два - два(!!!)часа, през които се кикотеше непрекъснато. Накрая каза, че от тази книга го боли корем, което си беше чист вид одобрение, само че в скришна форма. След два дни я изчете докрай и му предложих: "Пипи дългото чорапче". След един час четене каза, че книгата е за момичета и му е скучна, тогава отидохме до книжарницата и купихме две други - пак за приключения и момчета. "Изгълта" ги за седмица.
|