Старецът Паисий Светогорец
КАК ДА СЕ ЗАДЪРЖИ СЕМЕЙСТВОТО
Из: "За семейния живот"
"Нека съпрузите да усъвършенстват колкото могат добродетелта на любовта, за да пребъдат двамата винаги в единство, за да пребъде с тях и Третият, Сладчайшият наш Христос".
За едно хармонично семейство.
Доброто начало на семейния живот
- Отче, един млад човек, който е избрал брачния живот, ме попита как да положи добро начало в него.
- Като начало нека си намери една добра девойка, която да му допада и да му бъде по сърце. Да не го интересува дали е богата и красива, но преди всичко да бъде простосърдечна и смирена. С други думи, трябва да обърне повече внимание на вътрешната красота, а не на външната. Когато момичето е положителен човек, когато е надарена с мъжество и женствеността в характера ? не е повече отколкото трябва, това много помага мъжът веднага да среща разбиране и да няма излишни главоболия. Ако тя има и страх Божий и смирение, тогава могат да се хванат ръка за ръка и да преминат през бурния поток на света.
Ако младежът има сериозни съпружески намерения към някоя девойка, мисля, че е по-добре да извести това чрез някой свой близък на нейните родители, след това и самият той да поговори с тях и с нея. Впоследствие, ако си дадат дума и се сгодят (добре е годежното време да не трае дълго), да се старае във времето до брака да гледа на девойката като на своя сестра и да я уважава. Ако и двамата любочестно се подвизават да опазят девството си до брака, тогава при извършването на тайнството, когато свещеникът ги венчае, ще приемат изобилно Божията благодат. Защото, както казва свети Йоан Златоуст, венчалните венци са символ на победата над сладострастието.
След това нека колкото могат да усъвършенстват себе си в добродетелта на любовта, за да останат винаги в единение и за да остане с тях и Третият, Сладчайшият наш Христос. Естествено, в началото, докато се установят и се опознаят добре, може да имат някои трудности. Така е във всяко начало. Ето на, завчера видях едно птиче. Току-що беше излязло, за да си намери храна и летеше на една педя над земята. Не знаеше горкото лесно да си лови насекоми и цял час му трябваше, за да хване някое насекомо и да се нахрани. Гледайки го, си мислех, че всяко начало е трудно. Когато студентът се дипломира, в началото му е трудно, когато започне работа. И послушникът в манастира преживява в началото някои трудности. И младият човек, когато се ожени, в началото среща трудности.
- Отче, пречи ли, ако жената е по-голяма от мъжа?
- В Църквата няма правило, в което да се казва, че ако жената е с две, три или дори пет години по-голяма от мъжа, не могат да се оженят.
В различието на характерите се крие Божията хармония
Веднъж в колибата дойде един човек и ми каза, че е много притеснен, понеже не намира съгласие с жена си. Видях, обаче, че между тях няма някакво сериозно противоречие. Човекът имаше някоя и друга кривина, жена му - също, и така не могат да се доближат един до друг. Нужно е малко рендосване. Вземи две нерендосани дъски и ще видиш, че едната на това място има чеп, другата на друго и ако се опиташ да ги съединиш, между тях остава разстояние. Ако обаче рендосаш едната дъска отсам, другата оттам, но с едно и също ренде, веднага се наставят.
Някои мъже ми казват: "Нямаме съгласие с жена ми; противоположни характери сме. Тя има един характер, а аз друг! Как Бог прави такива странни неща? Не можеше ли така да устрои нещата, че съпрузите да си прилягат, за да могат да живеят духовно?" "Не разбирате ли, казвам им, че в различието на характерите се крие Божията хармония? Различните характери създават хармонията. Тежко ви, ако бяхте с едни и същи характери! Помислете си, какво щеше да става, ако например и двамата се гневяхте лесно - бихте съборили къщата. Или, ако и двамата имахте кротък характер, щяхте да заспивате прави! Ако и двамата бяхте скръндзи, от една страна, бихте си прилягали, но тогава и двамата бихте отишли в ада. Ако пък бяхте с широки пръсти, бихте ли могли да съградите дом? Щяхте да раздадете всичко и децата ви да останат на пътя. Ако някои опърничав вземе друг опърничав, ще си подхождат, нали? Обаче един ден ще се изтрепят! Затова, какво става? Бог допуска един добър да вземе някои опърничав, за да му помогне, защото може опърничавият да е бил добронамерен, но да не му е било помогнато от малък".
Малките различия в характерите на съпрузите спомагат да се създаде хармонично семейство, защото единият допълва другия. При автомобила са задължителни и газта, за да върви, но и спирачката, за да спира. Ако автомобилът имаше само спирачка, нямаше да се помръдне, а ако имаше само скорости, нямаше да може да спре. Знаете ли какво казах на едно семейство? "Понеже си подхождате, затова не си подхождате!" И двамата са чувствителни. Ако нещо се случи в къщата, и двамата губят ума и дума, и започват: "Ох, какво ни се случи!" - единият, "Ах, какво ни се случи!" - другият. Така единият помага на другия да се отчае още повече. Не може малко да го ободри, да му каже: "Я чакай малко, това, което ни се случва, не е чак толкова сериозно". Виждал съм това при много семейства.
Когато съпрузите са с различни характери, могат да са по-полезни и при възпитанието на децата. Единият е малко по-строг, другият казва: "Остави децата малко свободни". Ако и двамата са прекалено строги, ще загубят децата си. Ако и двамата ги оставят свободни, също ще ги загубят. Докато по този начин и децата намират едно равновесие.
Искам да кажа, че от всичко има нужда.
Естествено, не бива да се преминават границите, но всеки по своя начин може да помага на другия. Ако например изядеш нещо много сладко, искаш да хапнеш и нещо, което е малко солено. Ако ядеш много грозде, приисква ти се и малко сирене, за да се убие сладостта. Или ако зеленчуците са много горчиви, тогава не могат да се ядат. Но малко горчивото е полезно, както и малко киселото. А ако този, който е кисел, каже: "Станете всички кисели като мен", който е горчив каже: "Станете всички горчиви", а другият, който е солен: "Станете всички солени", не може да се стигне до разбирателство.
Уважението между съпрузите
Бог всичко е наредил премъдро. С едни дарования е надарил мъжа, с други жената. На мъжа е дал мъжество, за да се справя в трудностите и за да му се подчинява жената. Защото ако би дал и на жената същото мъжество, семейство нямаше да може да се задържи.
Говореха за една жена в Епир, че била страшна! Обличала една бяла риза до земята и винаги носела ятаган! Разбойниците я водели със себе си! Представете си да имат жена в шайката си! Веднъж вървяла с часове пеша до едно далечно село, за да вземе едно влашко момче и да го ожени за дъщеря си. Но понеже то се съпротивлявало, тя го откраднала, нарамила го на гърба си и го донесла в своето село! Това обаче са изключения. Ако трябва да мобилизираш жени за войската и съставиш от тях една рота, а после пуснеш срещу тях десетина деца, облечени като скаути от отсрещната страна... О-хо, всичките ще се разбягат! Ще си мислят, че това е врагът!
В Свещеното Писание се казва: "мъжът е глава на жената ( Еф. 5:23). Тоест Бог е наредил, мъжът да властва над жената. Да властва жената над мъжа - това е хула против Бога. Бог сътворил първо Адам, а Адам казал за жената: "Ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми" (Бит. 2:23). В Евангелието се казва, че жената трябва да се бои от мъжа си, т.е. да го уважава, а мъжът да обича жената (Еф. 5:33). В любовта се съдържа уважението и в уважението се, съдържа любовта. Това, което обичам, също го и уважавам. И това, което уважавам, го и обичам. С други думи, това не са различни неща, но тия две са едно и също.
Хората обаче не зачитат тази Божия подредба и не разбират онова, за което се говори в Евангелието. Така мъжът криво разбира написаното в Евангелието и казва на жена си: "Трябва да се страхуваш от мен". Но нали ако се страхуваше от теб, нямаше да се омъжи за теб! Има и някои жени, които казват: "Защо пък жената да се бои от мъжа? Не мога да приема това. Каква е тази вяра? Няма никакво равенство". Но виж какво се казва в Свещеното Писание: "Начало на мъдростта е страхът Господен" (Притч. 1:7). Страхът Божий е почит към Бога, благоговение, духовна сдържаност. Този страх те кара да чувстваш страхопочитание. Той е нещо свято.
Равенството с мъжете, което искат жените, може да важи само до известна степен. Днес между жените, понеже ходят на работа и гласуват, навлезе един нездрав дух и си мислят, че са равни с мъжете. Разбира се, душите са едни и същи по естество. Но когато мъжът не обича жена си и жената не уважава мъжа си, в семейството се получават сцени. Едно време считаха за тежко провинение жената да противоречи на мъжа си. Сега е навлязъл един хулигански дух. А колко хубаво беше някога! Бях се запознал с едно семейство, в което мъжът беше много нисък, а жената - цяло мъжище, висока чак до тавана. Щом сама разтоварваше сто и осемдесет оки жито от каруцата, представете си. Веднъж един работник -също висок - тръгнал да я закача, а онази го грабнала и го хвърлила като да бил кибритена клечка! Но да видите само какво послушание имаше към мъжа си, как го уважаваше! По този начин се задържа едно семейство, иначе не става.
Любовта между съпрузите
- Майко игуменке, написа ли пожелания на Димитри, който се жени?
- Написах, отче.
- Донеси ми картичката и аз да допълня своите: "Нека Христос и Света Богородица бъдат с вас. Димитри, давам ти благословията си да се караш с целия свят, освен с Мария! Същото важи и за Мария!" Я да видя ще разберат ли какво имам предвид? Веднъж някой ме попита: "Отче, какво най-силно съединява мъжа с жената?" "Чувството за благодарност", Казвам му. Единият обича другия заради това, което онзи му дава. Жената дава на мъжа доверието си, отдадеността си, послушанието си. Мъжът дава на жената сигурността, че може да я закриля. Жената е стопанката в дома, но и голямата прислужница. Мъжът е управителят на дома, но и хамалинът.
Съпрузите трябва да се обичат с чиста и непорочна любов, за да намират утешение един в друг и да могат да извършват духовните си задължения. За да живеят хармонично, е нужно още от самото начало да положат като основа на своя живот любовта, искрената любов, която се намира в духовното благородство, в жертвеността, а не лъжовната, светската, плътската любов. Ако има любов, жертвеност, винаги единият ще влиза в положението на другия, ще го разбира, ще му съчувства. А когато човек приема в състрадаващото си сърце своя ближен, тогава приема в себе си Христа, Който го изпълва с неизказано веселие.
Когато има любов, дори двамата да се окажат далеч един от друг по някаква нужда, пак ще са близо един до друг, защото Христовата любов не се влияе от разстоянията. Когато обаче, да пази Бог, между съпрузите няма обич, може да са и един до друг, но всъщност да са на голямо разстояние. Затова трябва да полагат усилия през целия си живот да запазят любовта, да се жертват един за друг.
Плътската любов съединява външно светските хора и то само доколкото са налице светските качества, а когато тези качества престанат да съществуват, тя ги разделя, тъй че и те се погубват. Докато, когато има духовна, чиста любов, ако случайно единият от съпрузите изгуби светските си качества, това не само не ги разделя, но ги съединява още повече. Когато има само плътска любов, тогава, ако например жената научи, че мъжът е погледнал към някоя друга, ще хвърли в лицето му сярна киселина, за да го ослепи. Докато, когато е налице чиста любов, тогава повече ще я боли за него и деликатно ще търси начин да го върне отново в правия път. Тогава и Божията благодат идва на помощ.
Веднъж в колибата дойде един лекар от Америка с гръцки произход. Видях, че лицето му беше просветлено, затова деликатно го попитах за живота му. Каза ми: "Отче, православен съм, но доскоро нито спазвах пости, нито ходех често на църква. Една вечер бях коленичил в стаята си, за да помоля Бога за нещо, което ме тревожеше, при което стаята се изпълни с мека и сладостна светлина. Продължително време не виждах нищо друго освен светлина и чувствах неизразим мир в себе си". Изумих се, понеже разбрах, че този човек се беше удостоил да види нетварната светлина и поисках да ми разкаже какво се е случило. Каза ми: "Отче, аз съм женен и имам три деца. В началото семейството ни вървеше добре. След това обаче жена ми нямаше търпение да се занимава вкъщи с децата и искаше да излизаме навън с приятелките ?. Постъпих според желанието. След известно време ми каза, че иска да излиза сама с приятелките си. Приех и това, а аз гледах децата. След това не желаеше да прекарваме заедно отпуските, а ми искаше пари да ходи сама. Впоследствие поиска да дам един апартамент, за да живее самостоятелно. Направих и това, но тя водеше там своите приятели. През всичкото това време се опитвах да ? помогна по различни начини, със съвети и т.н., само и само да се смили над децата ни, но тя не даваше и дума да се каже. Накрая взе от мен огромна парична сума и изчезна. Търсех, питах навсякъде, но напразно. Изгубих напълно следите. Един ден ми съобщиха, че била дошла тук, в Гърция и живеела в един дом с лоша слава. Мъката ми за състоянието не може да се опише. В скръбта си коленичих да се помоля. Казах: "Боже мой, помогни ми да я намеря и да направя каквото мога, за да не погуби душата си. Не мога да понеса настоящото състояние". Тогава ме обля онази светлина и сърцето ми се изпълни с мир". Казах му: "Братко, Бог е видял твоето търпение, великодушие и обич и те е утешил по този начин".
Затова казвам, че миряните ще ни бъдат съдници. Виждате ли? Лекар в Америка с такава съпруга, при какви условия и в каква среда живял, и въпреки това с какво се удостоил!
...Следва...
|