ТАЙНСТВО Покаяния Исповедь должна бьпъ полной, точной, без самооправдания. Надо сначала помянуть наиболее досаждающие грехи (страсти, пороки), а также грехи против любви (осуждение, злоба, вражда]. Перед исповедью надо примириться со всеми, прощая и прося прощения. Господь сказал: "Если не будете прощать людям согрешения их, то и Отец ваш не простит вам согрешений ваших" (Мф. 6, 75). В Церкви существует апостольское преемство - непрерывная передача благодатного дара на особое служение, которьм апостоли получили от Христа. Благодаря зтому дару, священники получают право отпускать грехи кающимся ("разрешать" - освобождать от винн) по обещанию Христа ученикам: "Кому простите грехи, тому простятся; на ком оставите; на том останутся" (Ин. 20, 23]. Тем не менее, в молитве перед исповедью священник напоминает, что он лишь свидетель покаяния.

Тайнството Покаяние Изповедтта трябва да бъде пълна, точна и съдържателна, без самооправдания. Трябва най-напред да се спобенат онези грехове, които са най-повтаряните, тези с които най-трудно се борим (страстите, пороците), а също и греховете против любовта(осъждане, злоба, вражда). Преди изповед трябва да се примирим с всички, като им простим и поискаме тяхната прошка. Господ е казал: "Ако не простите на хората техните грехове, то и Небесния Отец няма да ви прости вашите съгрешения..."( М 6: 75). В църквата съществува апостолска приемственост- неразрушимо предаване особеното служение на благодатния дар, който апостолите наследили от Христа. Благодарение на този дар, свещеника получава право да прощава (развръзва-освобождава от вината) греховете на покайващите се по обещанието, което Иисус Христос дава на учениците. "На когото простите греховете, на него ще се простят, на когото оставите, на него ще си останат не простени."(Йоан 20:23). Повреме на изповедта свещеника споменава, че той е само свидетел на покаянието.