Няколко думи за спасението
Мариян Стоядинов
Много хора около нас, за които християнството е все още енигма, сигурно някога са чували, че Христос е Спасител, но никога не са си задавали въпроса: "От какво?" А може и да са се питали, но сигурно в онзи момент са останали без отговор, а след това просто са решили, че има и по-важни неща в този живот.
Всъщност, независимо дали знаем, или не, независимо дали се интересуваме, или не, отговорът остава валиден. Той е там, изречен е, и... "седи отдясно на Отца", както казваме в Символа на вярата. Този отговор е толкова важен, че от момента, в който го научим или започва, или никога не се случванашето обръщане.
Стигнеш ли до него, значи вече си стигнал до центъра "на попрището жизнено", до оня кръстопът, от който тръгват всички пътища. И тогава разбираш, че този свят има не само хоризонтални измерения, че корените на твоята предистория са толкова дълбоки, колкото е дълбока границата между историята иметаисторията.
Адам и Христос се оказват част от твоята предистория. И единият от тях - Адам - те обуславя тотално - от раждането до смъртта. Нямаш изход от тази обусловеност. В момента, в който започваш да живееш - вече започваш да умираш. (Нашата цивилизация няма равна в човешката изобретателност да игнорира този факт.) Фактът, че не си сам в страданието и смъртта, донякъде те успокоява и утвърждава в усещането, че "така трябва", докато всяка лична болка, всяка загуба, всяка смърт те кара инстинктивно да усещаш, че не, "така не трябва". Стигнеш ли до този извод, значи вече си готов да чуеш за Христос. Дори нещо повече - налага се. Защото Той - също част от твоята предистория - е извършил нещо, което лишава смъртта от окончателност, което въвежда истинския Живот в затворения кръг на раждането и умирането и превръща този кръг в нещо повече от преддверие. Нещо повече - от теб зависи дали ще останеш затворен в смъртността (в Адам), или ще отвориш вратата, за да се изпълни преддверието с Живот (вж. Откр. 3:20). Църквата нарича това тържество на живота спасение - спасение от смъртта, спасение от Адамовата обусловеност, спасение от робството на греха и дявола. "Понеже както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят." (1Кор. 15:21,22) Какво ти дава това спасение - свободата да откриеш себе си свободен от инстинктите за оцеляване; защото оцеляването е всъщност примирение и регрес: "Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси." (Лука 9:24) Тази свобода няма цена и когато човек я придобие, тя наистина се превръща в "имане, скрито в нива" (Мат. 13:44). Тогава за него няма нищо по-естествено от това да продаде всичко и да купи нивата, защото вече знае, че думите: "има и по-важни неща в този живот" накрая се превръщат в епитафия на всеки провален живот.
|