ДНЕВНИК НА НЕРОДЕНОТО ДЕТЕ
5 октомври. От днес започва моят живот, въпреки че родителите ми още не знаят това. Аз съм момиченце, ще имам светли коси и сини очи. Всичко е определено вече, дори това, че ще обичам цветята.
19 октомври. Някои хора смятат, че аз още не съм човек. Но аз съм истински човек, както малката трохичка хляб е също истински хляб. Мама я има, значи ме има и мен.
23 октомври. Вече мога да си отварям устата. Само като си помисля, че след една година ще се науча да се смея, а после и да говоря! Зная, че първата ми дума ще бъде "мама".
25 октомври. Днес започна да бие сърцето ми.
2 ноември. Всеки ден раста по малко. Ръцете и крака-
та ми започват да се оформят.
12 ноември. Започват да се оформят пръстчетата ми –
колко е смешно, та те са толкова мънички! С тях ще мога да милвам мамините коси.
20 ноември. Днес най-после лекарят каза на мама, че аз живея тук, под сърцето й. Тя сигурно е много щастлива!
23 ноември. Татко и мама сигурно мислят как да ме нарекат.
10 декември. Вече имам косица. Тя е гладка, светла и
блестяща.
13 декември. Вече виждам малко. Когато мама ме въведе в света, той ще бъде изпълнен със слънчева светлина и цветя.
24 декември. Интересно, дали мама чува тихото биене на сърцето ми? То бие така равномерно. Ще имаш една здрава мъничка дъщеричка, мамо!
28 декември. Днес мама направи аборт.
Безмълвен вик
Съкратен вариант на текста към филма на лекаря Бърнърд Натансьн "Безмълвен вик"
Нашият филм е документален и препоръчваме известна предпазливост при неговото прожектиране, тъй като някои кадри биха могли да предизвикат шок: безмълвният вик, изкривеното лице на детето, което умира пред очите ни...
До скоро въпросът дали ембрионът е човешко същество, единствена по рода си личност, беше въпрос само на вяра. Отношението към нероденото дете се промени през 70-те години, когато с изучаването на плода се зае науката и бяха създадени модерни технологии, като ултразвуковата апаратура, електронния контрол на сърцето на ембриона, радиационната имунохимия и други... Ултразвуковият
апарат работи толкова точно, че позволява да се различат дори микроскопичните сърдечни клапи, които се отварят и затварят при пулсирането на сърцето. С негова помощ ние за първи път ще видим аборта през очите на неговата жертва. Нашият ултразвуков запис показва как детето бива разкъсвано, разчленявано, смилано и унищожавано с помощта на студените стоманени инструменти на лекаря, който прави аборт.
Ние проследяваме различните стадии на вътреутробното развитие и се убеждаваме, че нероденото дете по нищо не се различава от нас. Дванайсетседмичното човече е напълно оформено и абсолютно узнаваемо човешко същество, на 6 седмици могат да бъдат доловени мозъчните му импулси, а сърцето му започва да бие на около 2,5 седмици. В учебника, по който се обучават американските сту-денти-медици пише, че има основания зародишът да се смята за наш втори пациент. Нека сега да видим какво представлява абортът за този пациент...
Сега на екрана виждаме ултразвуковото изображение на 12 седмично бебе в реалния мащаб на времето. Ето това е неговата глава, а това е тялото му. А това е ръката му, която то протяга към устата си. Ако разгледаме по-отбли-зо изображението, ще различим очите, носа, устата, та дори и мозъчната кухина, изпълнена с мозък... Тази гъбеста тькан е плацентата... А ето тук долу, в края на екрана, са крачетата. Виждаме как бие сърцетодо извършва 140 удара в минута. Детето от време на време променя своето положение. Движенията му са спокойни, тъй като се намира в защитено пространство...
Сянката, която токущо се появи долу на екрана, е ва-куум-аспиратор, специален инструмент, присъединен чрез вакуумна тръба към електрическа помпа с достатъчно силно "засмукващо" налягане. Ще видите как аспираторът ще се приближи към детето, а то ще се опита да се отдръпне от него и ще започне активно да извършва панически движения...
Сега инструментът се движи целенасочено. И въпреки, че той още не е докоснал детето, то вече е много пре-възбудено. Устата му е отворена. Този кадър ще се повтори още веднъж в нашия филм.
Околоплодният мехур е пробит, околоплодната течност е изтекла, инструментът се промъква към телцето на детето и под въздействието на налягането го откъсва от главата му. Крачетата вече ги няма. Виждаме движенията на инструмента, който разкъсва тялото. Цялата сила на отрицателното налягане е насочена срещу детето... Телцето е унищожено. Сега лекарят вкарва друг инструмент, с който да обхване здраво главата, за да я смачка и да я извади от матката...
Главата е обхваната... Можем да разпознаем само някои парчета от тъкани и остатъци, които ни говорят, че преди малко тук е имало малко, живо, безпомощно човешко същество...
ЕДНА СУТРИН
откъс от книгата "Да подадем ръка на живота "
от донторЛисец, активен участник
в движението за защита на неродените деца
В една студена есенна сутрин с моя колега тръгнахме към близкото градче с намерението да прекараме сутринта в гинекологичното отделение на една болница. Пристигнахме рано, в началото на приема. Още нямаше никой. След малко дойде една медицинска сестра и включи осветлението, после дойде друга, припявайки си. Тя започна да бута масичка, върху която имаше пакет с надпис "стерилно" - вероятно, инструменти. От кабинета се дочу смях, из въздуха се разнесе мирис на дим и на кафе. Сестрите, изглежда бяха в прекрасно настроение.
Тъкмо когато вече бяхме решили, че никой няма да дойде за аборт, влезе една млада жена. Тя попита, дали е свободно и без да дочака отговор, седна. Явно изнервена, запали цигара и ни заговори:
"И Вие сигурно сте довел и някого за аборт... Аз съм на 27 г., но смятам, че все още ми е рано да имам дете. Още следвам в университета. Приятелят ми няма нищо против да се оженим, да имаме деца, но всичко това може да се отложи и за после - след като завърша. Достраша ме да му призная, че съм бременна. Той за нищо на света не би се съгласил да абортирам..."
Не знаех откъде да започна, погледнах колегата си, но той вече беседваше с някого. Приемната се напълни, чуваше се тьтен от много гласове. Тогава започнах да говоря на жената. Молех я да не убива детето си, като й разказвах за живота му преди раждането, за вредата от проблемите, които ще я сполетят. Не можех да повярвам, че детето, което вече живее в нея, след малко ще бъде погубено. Убеждавах я, молех я, но напразно. Щом излезе сестрата и каза: "Който е платил - да влиза", тя стана и влезе в кабинета, откъдето се дочуха звуци от инструменти. Една жена ме попита:
-Вярно ли е, че детето ми е вече живо? Бременна съм в шестата седмица, а ми казаха, че то ще оживее едва след третия месец.
- Да, госпожо, детето е живо още от момента на зачатието. Сърцето му започва да бие, преди още да заподоз-рете, че сте бременна - на 18-21 ден след зачеването кръвта вече се движи в кръвоносните му съдове. Детето ви вече движи главичката и телцето си като новородено! - отвърнах аз.
- Така ли?! А на мен ми казаха, че то все още е като парченце месо... Не, няма да правя аборт. Обичам другото си дете, което ме очаква у дома. Не мога да направя такова нещо!
Колко щастлив бях да чуя тези думи! Но жените, тези на всекидневните опашки пред страшните кабинети са много. Тук никой не им говори за вредата от аборта, за това, че детето е живо от момента на зачатието - лекарите просто "нямат време" за тях... Събеседничката ми излезе и скоро се върна с мъжа си. "Какво ли ще ми каже?" -помислих си аз. Но той само тихо промълви:
- Господин докторе, много съм Ви благодарен, защото жена ми реши да роди и това дете. Знаете ли, тя много се беше променила през тези дни - не искаше и да ме чуе. После дълго разговаряхме с жените. Те се бяха решили на аборт и абсолютно никой не ги разубеждаваше. Освен това, сестрите взеха на подбив една от тях, която беше бременна с четвърто дете, като я убеждаваха да направи аборт и доктори и обещаваха, че това може да стане по старите цени. Онази сутрин ние с моя колега успяхме да запазим живота на пет деца, А на лицата на техните бъдещи майки, които взеха това свое решение, грееше усмивка. Те си тръгнаха от болницата преобразени.
Една от жените искаше да си сложи спирала - тя дори не подозираше, че и при наличието на спирала децата се зачеват и заченатият вече плод бива погубен. Дадохме и брошура, която разказва за абортативното действие на спиралите и на някои противозачатъчни, а също и за пагубните последствия от тях. Най-трудно беше да убедим една от присъстващите, с която колегата говореше повече от час. Помощта се появи неочаквано. В приемната седеше жена на около 35 години. Тя дълго се вслушваше в нашия разговор, а после изведнъж се приближи и каза категорично:
- Всичко бих дала, да можех да бъда сега на твоето място. Роди детето си, дай му живот, а себе си не лишавай от щастието да бъдеш майка. Преди седем години направих аборт - и сега нито един лекар не е в състояние да ми помогне. Повече не мога да имам деца.
Тези думи се оказаха решаващи. Изразът на лицето на нашата събеседничка се промени; след като помълча,тя промълви:
- Да, аз наистина ще родя своето дете! - И слава Богу, жената си отиде от тази касапница!
Изявление на Московското дружество на православните лекари във връзка с широкото разпространение и реклама на хормонални противозачатъчни средства.
Рекламата на хормонални противозачатъчни средства носи търговски, а не медицински характер, като си поставя за цел получаването на печалба от тяхната продажба. Изявленията, че хормоналните контрацептиви са безвредни, не съответстват на действителността и са обусловени от търговски съображения.
Ние, православните лекари от Москва, като сме сериозно обезпокоени от агресивното насаждане на рекламата на хормоналните контрацептиви на територията на Русия и като се ръководим от своя християнски и лекарски дълг, смятаме, че сме задължени да предупредим населението на страната, че хормоналните противозачатъчни таблетки оказват отрицателно въздействие върху здравето, водят към многообразни усложнения и могат да доведат до тежки и неизлечими заболявания, в това число онкологични и безплодие.
При приемането на тези средства съществува също така и риск от възникване на тежки усложнения у бъдещите деца.
Освен това, при приемането на всяко от противозачатъчните средства е възможна смъртта на вече заченатото дете в ранен стадий от ембрионалното му развитие.
Прието на общо събрание но 20 март 1997 година.
Московски държавен университет "Ломоносов"
|