ПРЕПОДОБНИЯТ ЛАВРЕНТИЙ - ПРОРОК ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА
Придобилият изобилно Всесветия Божий Дух Старец Лаврентий често беседвал с чедата си за последните времена, предупреждавал, че трябва да бъдат бдителни и внимателни, защото антихристът е близо.
Отецът казвал: „Ето, сега гласуваме, това можеш да го хвърлиш с лявата ръка - то е нищо, и не е за един в целия свят. А ако започнат да гласуват за един - това вече е той самият, и не трябва да се гласува".
Преподобният казвал, че всемирната война ще е такава, че никъде никой няма да остане, освен само в планинските клисури.
Ще се бият и ще останат две или три държави и ще решат: „Хайде да изберем един цар за цялата вселена". - И ще изберат.
И в последните времена истинските християни ще бъдат пращани на заточение, а старите и немощните дори за колелата нека да се хващат и да бягат след тях.
Просветения от Светия Дух старец казвал следните думи за идещия антихрист: „Ще дойде време, когато ще ходят да събират подписи за един цар на земята. И строго ще преброяват хората. Ще влязат в някой дом, а там - мъж, жена, деца. И жената ще започне да увещава съпруга си: „Хайде да подпишем, имаме деца, иначе няма да можем нищо да им купим". А мъжът ще каже: „Ти както искаш, а аз съм готов да умра, но за антихриста няма да се подписвам". Такава трогателна картина на бъдещето".
„Ще дойде време - казвал Преподобният отец Лаврентий, - когато и недействащите (закритите) храмове ще бъдат възстановени, ще бъдат оправени не само отвън, но и отвътре. Куполите както на храмовете, така и на камбанариите ще бъдат позлатени. А когато се завърши всичко, ще настъпи времето, когато ще се възцари антихристът. Молете се Господ да продължи още за нас това време за укрепяване, защото ни очакват страшни времена. И виждате ли колко коварно се готви всичко? Всички храмове ще бъдат в голямо благолепие, както никога, но няма да може да се ходи в тях".
Антихристът ще се короняса като цар във великолепния Иерусалимски храм с участието на духовенството и Патриарха.
Всеки човек ще може свободно да влезе и да излезе от Йерусалим. Но тогава се старайте да не отивате там, защото всичко ще бъде направено така, че да прелъстява.
Антихристът ще произлиза от блудна дева евреи. ка от дванайсето коляно на прелюбодейството. Още като юноша той ще бъде много способен и умен, особено откакто като дванайсетгодишно момче, разхождайки се с майка си в градината, се срещне със сатаната, който ще излезе от самата бездна и ще влезе в него,
Момчето ще трепне от уплаха, а сатаната ще каже: „Не се бой, аз ще ти помагам". От това момче ще съзрее в човешки образ антихристът.
При неговата коронация, когато ще се чете „Символът на Вярата", той няма да позволи да се прочете правилно мястото, където са думите Иисус Христос, Сина Божий', той ще се отрече от Него, а ще признае само себе си.
И при това Патриархът ще възкликне: „Това е антихристът!" - и заради това Патриархът ще бъде умъртвен.
При коронацията антихристът ще носи ръкавици и когато ги свали, за да се прекръсти, Патриархът ще забележи, че има не човешки, а животински нокти, което ще послужи за още по-голямо убеждение, че това е антихристът.
От небето ще слязат пророците Енох и Илия, които също ще казват на всички, че е дошъл антихристът: „Това е антихристът, не му вярвайте". И той ще умъртви пророците, но те ще възкръснат и ще се възнесат на Небето.
Монахиня Евлампия, в чийто дом светецът живял П0 време на закриването на манастира, си спомняла: Това се случи през 1939 година, Старецът цяла нощ разговаряше. С кого - не можах да разпозная. Да вляза и да погледна не посмях. На сутринта Отецът каза: Майко, ние имахме гости и ти си свидетелка на това". Аз попитах: „Кой?" А Старецът радостно отговори: Божият пророк Илия и праведният Енох. Те разговаряха с мен за последните съдбини на Света, Русия, за Православния Цар и антихриста. И още казаха, че Свети Апостол Йоан Богослов ще дойде да разговаря с мене".
През 1949 година, през нощта, светият Старец Лав-рентий беше удостоен с посещение от Евангелист Йоан Богослов. Това стана на 26 септември стар стил. Те разговаряха около седем часа. Светият евангелист допълни казаното от пророк Илия и праведния Енох и разказа за явлението на Кръста Господен, Възкресението на мъртвите и Страшния Христов Съд".
Антихристът ще бъде обучен на всички сатанински хитрости и ще извършва лъжливи знамения. Ще го слуша и вижда целият свят едновременно. Светият Божий Угодник - свидетелстват Архиепископ Симон, Архиепископ Теодосий, епископ Иаков и архимандрит Теофан - казваше: „Блажен и три пъти блажен е онзи човек, който не пожелае и не види богомерзкото лице на антихриста. Който го гледа и слуша неговите богохулни речи, неговите обещания за всички земни блага, Ще се прелъсти и ще отиде да го посрещне с поклоне-ние. И ще загине заедно с него и ще гори във вечния огън".
Те попитали Стареца: „Как ще стане всичко това?" Светият Старец отвърнал със сълзи: „На свято място ще застане мерзостта на запустението и ще показва скверните прелъстители на света, те ще лъжат хората, отстъпили от Бога, и ще вършат лъжливи чудеса. И след тях ще се появи антихристът и целият свят ще го види едновременно". Отците попитали Светеца: „Къде на свято място? В църквата ли?" Преподобният отговорил: „Не в църквата, а във всеки дом. В ъгъла, където сега стоят светите икони, ще има прелъстителки образи за улавянето на хората. Мнозина ще кажат: „Ние трябва да гледаме и да слушаме новините". И именно в новините ще се яви антихристът".
„Той ще „щампова" с печати хората си. Ще ненавижда християните. Ще започнат последните гонения против християнската душа, която ще се откаже от печата на сатаната. Отначало ще почнат гонения в Иерусалимската земя, а после по целия свят ще се пролее последната кръв за Името на нашия Изкупител Иисус Христос. От вас, чеда мои, мнозина ще доживеят до това страшно време. Печатите ще са такива, че веднага ще се вижда дали човек ги е приел или не.
Християнинът нищо няма да може нито да купи, нито да продаде, но не унивайте: Господ няма да остави чедата си... Не трябва да се боите! Ще има църкви, но православният християнин не трябва да ходи в тях, тъй като там няма да се принася Безкръвната Жертва
на Иисус Христос, а ще бъде цялото „сатанинско" сбо-
И ето заради това беззаконие земята ще престане да ражда, всичко ще се напука от засуха, ще се появят такива пукнатини, че човек ще може да пропадне в тях.
Християните ще бъдат умъртвявани или заточвани в пустинни места. Но Господ ще помага и ще храни Своите последователи.
Евреите също ще бъдат събирани на едно място. Някои евреи, които истински са живели по Моисеевия Закон, няма да приемат печата на антихриста. Те ще изчакват, ще наблюдават делата му. Те знаят, че предците им не са признали Христос за Месия и сега Бог ще даде да се отворят очите им и те няма да приемат печата на сатаната, а ще признаят Христа и ще царуват с Христа.
А целият слаб народ ще последва сатаната и когато земята не даде реколта, хората ще дойдат при него с молба за хляб, а той ще отговори: „Земята не ражда хляб. Аз не мога да направя нищо".
Вода също няма да има, всички реки и езера ще пресъхнат. Това бедствие ще продължава три и половина години, но заради Своите избраници Господ ще съкрати онези дни. В тези дни още ще има силни борци, стълбове на Православието, които ще са под силното въздействие на сърдечната Иисусова молитва. И Господ ще ги покрива със Своята Всемогъща Благодат и те няма да виждат онези лъжливи личби, които ще са приготвени за всички хора.
Още веднъж повтарям, че в онези храмове няма да може да се ходи, в тях няма да има благодат".
Една сестра, слушайки тази беседа, попитала: „Какво да правим? Не бих искала да доживея до това време!" „Ти си млада, може да го дочакаш" - казал Старецът. „Колко е страшно!" - „А ти избирай едно от двете: или земното, или небесното".
„Ще има война - продължаваше Отецът - и откъдето мине тя, там няма да има хора. А преди това на слабите хора Господ ще прати малки болести и те ще умрат. А при антихриста смърт няма да има".
И третата Всемирна война вече ще бъде не за покаяние, а за изтребление".
Една сестра каза: „Добре, че ще има война, защото хората ще бъдат причислени към мъчениците".
А Отецът възрази: „Не, ако са вярващи и се умият с кръв, ще бъдат причислени към мъчениците, а ако са невярващи, ще идат в ада".
„Така човек може и да загине" - каза сестрата.
А Старецът отговори: „Господ ще вземе слабите, а другите ще се очистят с болести. Ще има такива, които във войната ще умият греховете си с кръвта си и ще се причислят към лика на мъчениците. А най-силните Господ ще остави за среща с него. И докато спасяващите се не попълнят броя на Божиите свидетели,
нарушен от отпадането на част от Ангелите, Господ няма да дойде да съди.
Но в последното време Господ и живите, записани в Книгата на Живота, ще причисли към недостигащите Ангели, „отпадналите".
„Ремонтите на храмовете ще продължават до самото пришествие на антихриста и навсякъде ще има небивало благолепие - казваше Старецът. - А вие бъдете умерени в ремонта на нашата църква, в нейния външен вид. Повече се молете, ходете на църква, докато има възможност, особено на Литургията, на която се принася Безкръвната Жертва за греховете на целия свят. По-често се изповядвайте и се причастя-вайте с Тялото и Кръвта Христови и Господ ще ви укрепи.
Господ е милостив. Той ще спаси онези евреи, които се откажат да приемат печата на антихриста и възкликнат, че това е измама, а не „месията".
Старецът беседваше с иеродякон Георги за последното време, обливаше се с горчиви сълзи и казваше: „Много духовници ще загинат при антихриста". Отец Георгий каза: „Да не загина и аз, нали съм дякон?" А Отецът каза: „Не зная". Тогава дяконът започна да плаче, падна в нозете му, умоляваше го да се помоли за него, за да избегне ада. Старецът се помоли и каза: „Добре. Ето така става: разболява се с главата и умира, и влиза в Царството Небесно".
И казаното загадъчно от Стареца се изпълни. Ние познавахме този дякон от Киевската Лавра. Той беше много добродетелен монах. Изведнъж се разболя с гла-вата и скоро почина.
Отецът често се съкрушаваше със сълзи: „Бездната е пълна с човешки души... Ще извлекат бездната на земята. Всички бесове ще излязат и ще бъдат в хората, които нито ще се кръстят, нито ще се молят, а само ще се убиват едни други. А убийството е първороден грях. Бесовете ще се стремят да прелъстят с този грях колкото се може повече хора".
Подробности:
Преподобният Лаврентий Черниговски -
проповедник за последните времена и за
духа на антихриста в света
Господ е сподобил всички нас да живеем в удивително време. Наистина!
Двадесети век е век на небивали технологии и научни открития, техниката, казано със светски език, е „на границата", а често пъти отдавна и „отвъд границата" на Божествените установления: ужасни оръжия за масово унищожаване, дехуманизация на производст-вото, превръщаща човека в машина, управление на съзнанието с помощта на средствата за масова информация и много друго, усилващо атеизма и утвърждаващо човечеството в безбожието... Това са ходовете на врага... на врага на човешкия род... Но нито едно от съвременните изобретения не може да се сравни с огромните духовни недъзи, с които са поразени човешките души.
Смутно, страшно предантихристово време. Мрежите, хвърлени от сатаната над вселената, както е било явено на Антоний Велики във видение, са гъсти и покриват целия свят. „Духът на антихриста" пронизва душите на улавяните в мрежите хора. Заразният, разтле-нен дух, обхванал отначало Запада, е проникнал при нас, на Изток, поради нашето непростително невнимание и непредпазливо сближаване със „западната култура".
Гигантската адска машина е пусната на пълни обороти. Легиони бесове не просто предлагат услугите си и пречупили човешката воля, тласкат към страшни престъпления не само против законите на човешкото битие, но и на първо място - на Божествените установления. Открай човекоубиец... и баща на лъжата (Йоан. ;44) се стреми да изкорени, да изтръгне от сърцата християнския светоглед и да насади противоположния - антихристовия. Светът се подготвя за пришествието на антихриста.
Непоносимо болно е да се гледат по улиците на руските християнски градове хора роботи, хора манекени, облечени с откровените дрехи на врага, с изкривени като змийски езици татуировки по лицето и тялото, носещи по себе си чудовищни изображения на врага.
Как може Създателят на света да гледа на създадения по Божия образ човек, който по своя воля още сега се съгласява да приеме печата на антихриста?!
Седна Адам пред рая и с ридания оплака своята голота: горко ми, от прелест лукава увещан и окраден и лишен от слава\ - така плакал и се каел съгрешилият Адам, виждайки своята голота, съжалявайки за изгубената „боготъкана одежда", ридаейки за своята ока-яност. А днес светът се е облякъл в сатанински одеяния и дори не помисля за бъдещото наказание.
Поразително безгрижие! Врагът разсейва човешкото внимание, отвлича от най-главното и не позволява на човек да спре и да се замисли: Горко вам, които населявате земята и морето, защото дяволът е слязъл при вас с голям гняв, като знае, че му остава малко време (Апок. 12:12).
Окованият в преизподнята сатана изважда от мрака пълчища и ги хвърля на борба с човечеството. Всички средства са добри: книгите и списанията, вестниците и плакатите са пълни с мерзки изображения. На печатната продукция не отстъпват и телевизионните и радиопредаванията, видеотеките, всемирната компютърна мрежа (в интернет дори има раздели, посветени на различни сатанински култове!). Хората са попаднали в разтленното царство на пороците и страстите, терзаят ги грехове, които тялото не може да понесе, душата се омърсява. Ежедневно нещастният човек, седнал пред телевизионния екран, участва със съзнанието си във всички смъртни грехове, и най-страшното -в тези Луциферови клещи се оказват детските души.
Страшната сила на внушението - могъщото средство против свободната воля на човека - е открай време оръжие на врага. И ето че неизброимо количество обезумели хора в безпаметство се лутат по земята, без да разбират къде е Истината, в какво е спасението, има ли душа, съществува ли Бог. Хората наравно с бесовете участват в разрушението на създадения от Твореца свят, приближавайки се съм неминуема гибел.
Шества разрушителят...
Господи! И къде шества той?!
По земята, която от хилядолетие вече е просветена от християнството, по Руската земя, създадена по образ и подобие на Горния Йерусалим, където Православната Църква е създала и осветила всичко - езика, живописта, архитектурата, държавността, установила е образец на семейството като малка християнска Църква; по земята, която от древността е Дял на Пресата Богородица и Дом на Света Троица...
Какво може да възпре вражето дело и да ни за-Щити от злото?!
СЪВРЕМЕННО БОГОСЛОВИЕ
СВЕТИТЕ ОТЦИ - ИСТИНСКИЯТ ПЪТ КЪМ ХРИСТИЯНСТВОТО Доклад на йеромонах Серафим (Р о у з)
"Помнете Кашите наставници, /соито ви са проповядвали словото БоЖие и /сато имате пред очи свършека на техния &иВот, подражавайте на Вярата им,.. Не се увличайте от разни и чуЖди учения ..."
(ЕВр,13:7-9)
*/иКога не са се появявали толКова много лъЖеучители КаКто 8 нашия неща-^Тгстен 20 веК, толКова богат на техничесКи дреболийКи и толКова беден отКъм дух и мисъл. Днес всяКо мнение, дори най-безумното и съзнателно отхвърлено от всичКи цивилизовани хора, има своята идеология и своя "учител", НяКои учители идват, обещавайКи или проявявайКи "духовна сила", и извършват лъЖливи чудеса, Като например, оКултистите и "харизматиците" (т.е.петдесятниците), но болшинството съвременни учители не са способни да предлоЖат нищо освен лошо сварена Каша от идеи, взети няКъде от тавана или от няКаКъв днешен самозван "мъдрец"(напр.г-н ВаКлуш Толев от "ШКолата на мъдростта"-гр.Пловдив - б.пр.), Който знае повече от всичКи древни, просто защото Живее В нашите "просветени" времена. В резултат на това съществуват хиляди различни философсКи направления, а в "християнството" - хиляди сеКти. КаК да намерим истината във всичКо това, аКо въобще е възмоЖно да я намерим В нашите най-обърКани времена?
Има едно единствено място, Където моЖем да намерим извора на истинсКото учение, произлизащо от Самия Бог. Извор, Който не е отслабнал през изминалите веКове, а е Зечно аКтуален и общовалиден за всичКи, Които учат истината за Бога и Който сочи пътя на всичКи, Които пият от него. Това място е Православната Христова ЦърКва. Изворът е благодатта на Светия Дух. а истинсКите учители са проповедниците на БоЖието учение, произлизащо от този източниК - Светите Отци на Православната ЦърКва.
Но уви! КолКо малКо на брой православни християни знаят това и пият от този извор. КолКо много съвременни архипастири водят своето паство не Към злачните пасбища от духовна храна - Към Светите Отци, а по пагубния път на съвременните мъдреци, Които обещават нещо "ново", за да заставят християните да забравят истинсКото учение на Светите Отци, чието учение - и това е абсолютно вярно - е напълно несъвместимо със заблужденията, Които господстват днес в света.
Православното учение на Светите Отци не принадлеЖи на няКаКъв определен период от време, на "древността" или "съвременността". То се е предавало чрез непрекъснатата верига на приемствеността от времената АпостолсКи до ден днешен и ниКога не се е случвало, отново да се преотКрива "забравено" православно учение. ДаЖе Когато много православни християни са го пренебрегвали (КолКо е присъщо това за нашето време) то истинсКите негови пазители продълЖавали да го препредават на онези, Които очаКвали да го получат. В миналото е имало епохи на велиКите Отци, Като например зашеметяващата епоха на IV веК, но е имало и периоди, Когато са преставали да разбират Светите Отци. Но от времето на основаването на ЦърКвата Христова на земята не е имало и един миг, Когато светоотечесКото предание да не е ръКоводило ЦърКвата. Не е имало епоха, Която да не е имала своя Свят Отец. Преп. НиКита Стифат, учениК и съставител на Житието на Преп. Симеон Нови Богослов пише: "По милост БоЖия не ще се преКрати от поКоление на поКоление подготвянето от Светия Дух на пророци и приятели БоЖии за Неговата ЦърКва".
Най-полезно за нас, последните християни, е да се ръКоводим и вдъхновяваме от Светите Отци - наши съвременници, Които са Живели в подобни условия и въпреКи тоба са запазили чисти и неизменни същото Вечно ноВо учение, не зависещо от Времето и расата, но дадено за ВсичКи епохи до Края на този сВят и за един народ - православните християни.
Преди да се обърнем Към своите съвременници Светите Отци, необходимо е ясно да КаЖем, че за нас, православните, четенето на Светите
Язвите за бесовете са Само Божията Милост, укрепяващата Божия Благодат и застъпничеството на Небесната Царица и светите угодници, чудотворци чрез които действа Сам Господ.
Светиите са като Божии длани, удържащи човечеството от окончателно падение.
Тук е уместно да припомним на любезния читател думите, произнесени от Митрополит Трифон (Туркестанов) на погребението на Оптинския Старец Варсануфий (1913): „Като на пастир, на мен ми е добре известно какво море от скърби, съмнения и грехове окръжава съвременното човечество; аз зная, че хората често стигат до бездна на отчаянието, до самоубийст-; во, и затова зная колко скъпоценни в наше време са именно старците ръководители, подобни на починалия Отец.
В момент на гибел на отчаяния човек се явяв< такъв Старец и казва: „Почакай, не се бой, не изпадай в отчаяние, още не всичко е изгубено, дай ми ръка аз ще те изведа на пътя, облегни се на мене и аз ще те поведа, ще понеса скърбите ти, ще ти помогна да заживееш отново".
Такъв Старец бе отец Лаврентий. Ако внимателно четем житията, ще стане очев! но как човек, подстрекавай от дявола, се опитва да за-1 мени с изобретения на науката и техниката онези да| рове и способности, които Господ излива даром вър> светиите Си. Болни изцерявайте, прокажени очиствай\ те, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. получихте, даром давайте (Мат. 10:8).
„Да, наистина, в областта на различните изобретения човечеството напредна значително, но дали хе рата започнаха да живеят по-добре? Уви, точно обрат ното, стана още по-лошо. През 1884-1885 г. в Париж
имало изложение и един професор от Оксфордския университет го посетил. Когато се върнал у дома, той казвал на студентите си: „Видях всевъзможни машини, само една, при това проста машина не видях и на въпроса ми дали ще бъде изобретена такава, получавах отрицателен отговор". „И каква е тази машина?" -удивени попитали студентите. „Машината за щастие" - отговорил той...
Наистина щастие няма, тъй като искат да го създадат без Христа - и горчиво се заблуждават".
Безчислени са чудесата, подвизите, знаменията на великите светии; те не могат да бъдат обяснени с науката, не могат да бъдат повторени с помощта на машините и приспособленията, изобретени от човешкия разум.
Свети Антоний Римлянин, Новгородски Чудотворец, без да разполага с плавателни средства, по чуден начин преплавал върху камък по водите от Рим до Новгород, където се подвизавал до кончината си и където и до днес се намира камъкът, подаващ изцеления. Света мъченица Перепетуя, движима от любов към онези, които я убивали заради изповядването на Христа, обещала да им даде знак, че пребивава със Спасителя в райските обители, и веднага след отсичането на честната й глава пред мъчителите се явил Ангел, носещ благоуханни неземни плодове, и казал: „Това ви изпрати света Перепетуя в знак, че пребивава с Христа" - и мъчителите изповядали Христа. Свети Йоан Руски препратил за един миг съд с храна от Кападокия до Мека за своя господар мюсюлманин... Светият Божий Пророк Илия заключил небето за три години! Преподобният Теодосий Минводски направил чудо, като съединил отсечен пръст с ръката: той се приближил до жената, хванал я за ръка, завел я на едно възвишение, където прочел молитвата „Отче наш" и помолил: „Господи, изцели Божията рабиня Васа, за да повярва и други да доведе при вярата!" Откъснал тревичка, прекръстил я и превързал с нея пръста, а отгоре го превързал с фитил от кандило. След ден го развързал и всички видели отсечения пръст здраво зараснал на своето място. Само малък розов белег напомнял за случилото се...
Многобройните случаи на чудеса, извършени от Преподобния Лаврентий приживе, украсяват небесното войнство на Христовите воини: една жена имала херния и изнемогвала от болка, губела съзнание, необходима била операция. Преподобният отишъл в любимата си градинка, вдигнал очи към небето, помолил се и страдалницата, която се намирала на другия край на града, се оправила. Коленната става на една монахиня се възпалила, тя не можела да стъпи на крака си. Старецът се приближил, прекръстил с любов коляното - и болката напълно изчезнала, подутината спаднала и монахинята отишла да изпълнява своето послушание...
В житието на Преподобния Лаврентий са описани случаи, когато по молитвите на светеца се изцелявали заболявания, неподлежащи на лечение. В такива случаи медицината признава своето пълно безсилие и мълчи. А християнинът зримо вижда чудото, произтичащо от живата, искрена вяра в Божията помощ по застъпничеството на светия Старец. Извършените изцеления излизат извън пределите на човешкия опит и въвеждат в духовния свят, който става близък, роден и реален. Човешкото сърце се укрепява в Иисуса Христа, душата познава небесните тайни - и това знание превишава най-съвършеното и високо земно познание. Преподобният Исаак Сирин казва, че в това е смисълът на служението на светиите: те съединяват падналия човек с Твореца - Царството Божие се открива, когато човешкият ум излиза извън пределите на телесните чувства. Такова според Светите Отци е състоянието на душа, над която се е извършило чудото на Божията милост. Но как да се опише състоянието на Преподобния, неговият съзерцателен живот в моменти на молитвени прошения за изцеление?!
Всяко житие, всеки агиограф тук замлъква. Може да се говори само за външната страна на духовния подвиг на светеца. Съкровеното, стаеното в дълбините, е известно само на Бога и на самия Божий избраник. Преподобният Симеон Нови Богослов отбелязва, че е трудно да се опише духовното дело на светиите, понеже да познаят и да разберат с какви духовни дарове са се сподобили те, могат само онези, които като тях са поели трудове и подвизи, подобни на вярата на светиите. За нас са видими само „зрънцата святост". Но и тези „зрънца" озаряват с неземно сияние живота на грешниците! Както от дъното на душата си викнала към Христа Хананейката: Тя каза: да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им. Тогава Иисус й отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя (Мат. 15:27, 28).
Божествената светлина, в която пребивава светецът по време на молитва, може да бъде видима за телесните очи. В житието на Преподобния Лаврентий няколко пъти се среща описание на такива благодатни състояния на праведника: „Една сестра разказваше, че четяла на Отеца правилото и задрямала, а после уплашено го погледнала - очите му били огнени. Той се молел"... Друга монахиня по неопитност без молитва открехнала вратата на килията: „Батюшката се молеше със сълзи и лицето му сияеше с неземна благодат". По свидетелството на схиархимандрити Теофан, Никифор и Варлаам по време на една беседа „Старецът се озари с неземна светлина"...
От спомените в житието се вижда, че Старецът често привличал „към благословените си гърди" главата на някой, страдащ от болка, помисли, смущения - и в сърцето на човека слизала благодатта, той се успокоявал духом или пък болката преминавала.
Такава била и силата на благославящата ръка на светия Старец. Той осенявал страдащия с кръстно знамение - и врагът, посрамен, бягал от светията, а страдащата душа, като че вдъхнала благодат, се укрепявала за духовната битка, която всеки от нас води с врага
на човешкия род до последен дъх. Молитвата на Стареца била силна и той често казвал: „Щом аз съм се помолил и съм благословил, няма от какво да се боите". Майката икономка на манастира веднъж попитала Стареца защо след благословията му всичко става различно и работата спори. Старецът се усмихнал и отговорил: „Ето, когато човек е зъл, значи в него седи бесът, а когато се помолиш, бесът побягва и човекът става добър". За богоугодния живот на Стареца може ла се каже, че той преминавал жизненото си поприще „воден от Божия Дух", и живеел по заповедта: Възлю-ои Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум... и ближния си като себе си (Мат. 22:37, 39).
Божиите хора всичко правят от любов. Душата на Преподобния Лаврентий, напълно очистила се от страстите чрез постоянно бодърствуване и бдение, смирение, търпение и кротост, се сподобила да види неве-ществената духовна Светлина, а сърцето му се разгоряло от божествен огън. И този огън се превърнал в извисяващ се до небесата пламък и Преподобният получил силата да изцелява души.
Свети Симеон Нови Богослов пише, че онези, които са се сподобили да приемат в себе си този огън, не само сами са се освободили напълно от всички ду-игевни болести, но и мнозина други, немощни и болни Душевно, са измъкнали от дяволските мрежи, изцелили са ги и са ги принесли като дар на Владиката Христа. Божественият огън ги научавал на велико дувно изкуство и знание и на всякаква премъдрост - и те през целия си живот благоугаждали на Бога.
Такъв бил подвигът на Преподобния Лаврентий, достигнал мярата на светите Отци на Православната Църква, които дават сила на падналото човечество да не погине във вражеските мрежи, да не изгуби Божия образ; с тяхна помощ се изгарят ересите и лъжеучени-ята, тяхната дръзновена молитва не могат да изтърпят демоните, на тяхното застъпничество се уповаваме ние, като молим Господа: „Спаси Светата Рус"...
И Преподобният Лаврентий именно спасявал Светата Рус със старческото си служение. Той изтръгвал от бесовските лапи души, които като че ли завинаги са отхвърлили от себе си Божия образ. Той помагал на заблудените да се изправят от греховния мрак и да ходят. Светият труженик връщал на Твореца Неговото творение...
Стана привично често да си спомняме как в онези страшни години са затваряли храмове и манастири...
Да, врагът се превъзнасял и смятал, че като разруши физическото тяло на Христовата Църква, ще я заличи от лицето на земята... Заличавал я... Взривявал я... Но Христовата Църква се утвърждавала.
Смърте! Де ти е жилото?!
Аде! Де ти е победата?!
Русия възкръсна!
По думите на свети Йоан Златоуст дори привидно сразена, Христовата Църква остава победителка. Унизена, тя става още по-лъчезарна. Нанасят й рани, а тя не се оказва победена, клатят я, а тя не потъва,
превземат я с щурм, а тя не претърпява крушение. Тя е непобедима.
За християнина е истина, че Бог е над всичко и нищо не се извършва без Неговата Свята Воля. Трябва само да имаме покаяние, смирение, молитва, вяра в Божията помощ - и тогава Господ ще ни вразуми и ще изпрати спасение. Преподобният Лаврентий не осъждал другите, виждайки Православната Църква разпна-та, а претърпявал кръстните страдания и се разпвал заедно с нея.
Когато Троицкият Черниговски манастир бил закрит и братята прогонени, Старецът живеел в затвор-ничество при благочестивата вдовица Елена (монахиня Евлампия) и се молел за целия свят. На всички свои духовни чеда той завещал да се молят за враговете, защото така ни е заповядал Самият Спасител Христос: Благославяйте вашите гонители... Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя, казва Господ"... И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му (Рим. 12:14, 19, 20).
Тази евангелска заповед на Спасителя следвали Царят-Мъченик Николай II и неговото многострадално семейство: „Онези, които са виждали Царствените Мъченици през последните им дни, отбелязвали в тях ^обикновена сила на християнския дух - сияние озарявало тези изпълнени с любов и смирение хора. „Татко юли да предадат на всички, които са му останали пре-Дани, и на онези, върху когото те могат да имат влияние, да не отмъщават за него, тъй като той е простил на всички и се моли за всички да не отмъщават за себе си и да помнят, че онова зло, което сега е в света, ще бъде още по-силно, но не зло ще победи злото, а само любовта" - писала света мъченица царевна Олга.
Преподобният, както свидетелства житието, именно в годините, когато храмовете и манастирите не действали, особено се молел, постел и учел чедата си на Иисусовата молитва. Той казвал, че тази молитва е велик дар за грешния свят и заключава в себе си спасението. Самият той навикнал на нея още от младини и след посещението на Атон започнал да наставлява и ближните в делото на сърдечната молитва. „Той непрестанно се упражняваше в Иисусовата молитва и обучаваше сестрите. Казваше кой как да се моли по вдишване и издишване. „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий" - вдишване, а „помилвай ме, грешната" - издишване... Тази молитва е ангелска дело. Тя може да се извършва по пръстите на лявата ръка: дръж с палеца малкия пръст и кажи десет молитви „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешната", а после премини към безименния пръст - и така подред. И ще имаш навик за молитва. Умът трябва непрестанно да се обръща към молитвата, че иначе се лута, както дойде". Често казвал, че ако в някой манастир правят всичко без Иисусовата молитва, такъв манастир няма дълго да просъществува (предсказвал това малко преди да бъдат затворени обителите). Наставлявал монасите, че за монаха молитвата е нужна като възду-иначе той ще заприлича на „черна главня", от която 'се носи само смрад. Непременно вразумявал: „Работи, но да имаш Иисусова молитва, и ако отиваш някъде, без нея да не правиш и крачка!"
Често наставлявал, че онзи, който непрестанно извършва Иисусовата молитва, е записан в книгата на живота. Господ ще те спаси, ако непрестанно беседваш с Него в ума си.
С благословията на свещеномъченик Владика Пахомий (Кедров) през годините на гоненията Светият Старец тайно извършвал монашески пострижения и по такъв начин по Божията милост създал истински манастир. И така било по цяла Русия - множество манастири „в света" (така ги наричат сега). И тези духовни обители се събирали около пастирите, твърдо пазещи Православната вяра и отдаващи живота си, реалния си духовен опит на онези, които желаели спасение. Как могат да се изброят приснопаметните работници на Христовата нива, подвизавали се в Русия в лоното на Руската Православна Църква и не оставили своя народ през времето на небивали в историята на човечеството изпитания?!
„... И ето те преминават пред очите ни - ликовете на пастири, гонени с щикове, убивани в покрайнините на родните им села, където те кръщавали, венчавали, опрощавали греховете на живите, освобождавали от клетви мъртвите - пращани на каторжни работи, влачещи се пеша, разсъблечени в студа, в далечния Туркестан, в Сибир, на Соловки, напоили с кръв просторите на родните поля и гробища... Хиляд сщенослужители... с камъни бидоха избити... на подлагани; умряха с меч убити (Евр. 11:З7)".
Ние мислим за миналото - и доземи се покланяме ме на тези свети мъченици и Христови изповед на нашите пастири, благодарение на които ние имаме Пътя и Истината и Вечния Живот. Затова и народът пази не просто животоописанията на тези Христови светилници, а житията им, понеже целият им живот е бил изповедничество и мъченичество.
Когато четем житието на Преподобния Ла тий, този „Божий човек" (така определя светостт; ти Дионисий Ареопагит), се поразяваме от чистотата и искреността на вярата, която отличавала христ! те, спасяващи се край Стареца. Тяхната вяра е по ски проста, твърда, с упование на милостта на Твореца и с вярност към Него във всички обстоятелства трудния им живот.
Преподобният имал дара да издига душата в духовния свят със силата на своето прозрение и ме вено ходатайство: една жена идва на изповед за път, а той при разрешителната молитва я нарича нахиня и добавя монашеското име, което после, известно време, й било дадено при пострижени Каква е трябвало да бъде силата на вярата, за да меят да последват Преподобния по стъпалата на духовната стълбица?!
|